Актуални HR теми

Кризата като катализатор

Crisis catalisator

Несигурно, непредвидимо, неизвестно – част от ключовите думи, които описват кризата, породена от COVID-19. Всяка организация посрещна извънредното положение и наложените мерки по различен начин в зависимост от сектора, размера, къде е разположена централата, дали глобални политики са били наложени или решения са вземани на местно ниво. Първо бе неизвестното – колко време ще продължи, кои планове и прогнози ще бъдат засегнати – тези за месец, тримесечие или година. Има ли нужда да адаптираме процесите към новата реалност или ситуацията ще отшуми сравнително бързо? Това са само част от въпросите, които бизнесът си задаваше в първите седмици на неочакваната нова действителност. След първите седмици на адаптация, обаче, станахме свидетели на дигитална трансформация не само в компаниите, които се стремяха към нея, а и там, където доскоро е била считана за недостижима или отлагана за по-подходящи времена. 

Отражение на наложената ситуация видяхме във всички аспекти на работата си. Преместихме срещите, отчетите, оперативките. Фокусирахме се върху професионалните мрежи, личностното и професионалното развитие, креативността още повече затвърди значимостта си. Забързаното ежедневие и динамиката останаха встрани и започнахме да преосмисляме  приоритетите, планирането, концепцията „тук и сега“ срещу прилежно подредените в календара събития.

Дойде време и за оценката – в бизнеса и в личния живот. Какво изгубихме и какво спечелихме? Част от компаниите бяха принудени да се разделят с някои от служителите си. Имаше организации, които се възползваха от момента и освободиха кадри, чието представяне е било около или под средното. Направиха го с директен подход или чрез информационно дистанциране – така че служителят сам да вземе решението. Без съмнение отдели, които са в „периферията“ на основната дейност на компанията усетиха несигурност, и на места - по-сериозни мерки, свързани със съкращаването на разходи. Тук изпъкнаха компаниите, за които социалната отговорност е не просто задължителен елемент в представянето на организацията, а и модерен термин, който ни поставя на едно ниво с международните структури.

Във времена на криза си проличава и истинската култура в организацията и същността на нейния двигател – мениджмънта. Немалко бяха компаниите, които загърбиха либералните си подходи и досегашното верую, за да дойдат на преден план микромениджмънт и управление, което служителите биха характеризирали като авторитарно. Промените ни помогнаха да отличим и оценим истинските лидери – тези, които се вслушаха в екипа си поставиха прозрачността в комуникацията на първо място. Тези, които планираха смело и адекватно оцениха ситуацията.

След светлите дни, в които имахме възможността да бъдем навън сред природата, да видим близките си за пръв път от месеци и да отправим поглед към бъдещето, много от нас ще предприемат крачка напред. Посоката ще се определи от професионалните преживявания в последните месеци. Ще има работодатели, които ще са принудени да се разделят с ценни и квалифицирани кадри и такива, които ще привлекат новите попълнения, които не са успявали да открият преди кризата. Без съмнение, всички браншове трябва да се стремят да вземат максимума от очакваните рокади в пазара на труда.

Що се отнася до служителите – липсата на принадлежност към организацията, доскоро силно осезаема, се очаква да намали обхвата си. Несигурното утре беше на дневен ред дори и в сфери, за които растежът беше единствената прогноза. Все повече се налага тенденцията кадрите да фокусират повече усилия в посока „навътре“ към организацията и доскорошните двигатели за смяна на работното място ще се променят.

Какво ни предстои?

Видимо е, че вече гледаме напред, с променена визия, но напред. Говорим за новото нормално, новата действителност, промяната. Емпатията завладя дори бизнес разговорите и открои ролята на човешкия фактор, дори във времена на автоматизация. Началото на всички процеси и промени, които сега коментираме можем да търсим назад преди COVID-19, но трябва да признаем ролята на разпространилия се вирус и кризата, която го последва като катализатор на вече случващото се.