Добри и лоши практики
Пролетната умора – какво представлява и как да се справим с нея
В последно време намирането на баланс между работата и личния живот, изглежда, е невъзможна задача. Технологията ни прави достъпни по всяко време на денонощието. Страховете ни от загуба на работното място ни карат да работим повече. Всъщност, 94% от работещите професионалисти споделят, че работят повече от 50 часа на седмица и почти половината казват, че работят повече от 65 часа седмично според проучване на Harvard Business School. Това може да повлияе негативно на връзките ни с други хора, здравето ни и щастието ни като цяло. Балансът между работа и личен живот има различно значение за всеки, но здравни и кариерни експерти споделят следните съвети, които да ни помогнат да намерим този баланс.
1. Остави педантичността настрана
Голяма част от хората, които се справят повече от добре в работата си развиват перфекционизъм в ранна възраст, когато изискванията към тяхното време са ограничени до училище, хобита и може би извънучилищни занимания. По-лесно е да поддържаме себе си докато сме деца, но пораствайки, животът ни става все по-сложен. Докато се изкачваме по стълбата в работата си и с увеличаването на членовете на семейството, отговорностите ни растат правопропорционално. Перфекционизмът понякога излиза извън контрол и ако този навик не се регулира, може да се превърне в деструктивен, споделя Marilyn Puder-York, PhD, авторът на книгата The Office Survival Guide.Ключът към избягването на прегряване е да се разделим с педантичността. По-полезната опция е не да се стремим към съвършенство, а към отличие.
2. Изключи се
От телекомуникациите до програмите, които улесняват работата, технологиите ни помагат по много начини. От друга страна, те създават очаквания за постоянна достъпност. Работният ден, изглежда, никога да свършва. „Има моменти, в които просто трябва да изключите телефона си и да се насладите на момента“, казва Робърт Брукс, професор по психология в Harvard Medical School. Брукс казва, че известията, които получаваме на телефона си, прекъсват времето ни за изключване и водят до стрес в системата ни. Така че, би било добре да не чатим по време на футболната игра на детето си и да не изпращаме служебни имейли, докато сме със семействотото си, съветва Брукс. Не отговаряйки на известията, свързани с работата, ще ни помогне да развием по-силен навик за устойчивост. „Устойчивите хора изпитват по-голямо чувство за контрол над живота си“, казва Брукс, докато реактивните хора имат по-малък контрол и са по-податливи на стрес.
3. Спортувай и медитирай
Дори когато сме заети, винаги отделяме време на изключително важните неща. Храним се. Къпем се. Спим. И все пак – една от най-големите ни нужди – физическото движение – най-често е първото нещо, което пренебрегваме, когато програмата ни се запълни. Физическите упражнения са ефективен начин да се справим със стреса. Те повишават ендорфина в тялото. Помагат за подобрение на настроението и дори могат да ни помогнат да намерим себе си в състояние на медитация.Специалисти препоръчват да посветим няколко пъти в седмицата на грижа за себе си за тренировка, йога или медитация. И ако наистина си притиснат от времето, започни с малки стъпки – дишай дълбоко, докато пътуваш за работа; отдели бързи пет минути за медитация сутрин и вечер или замести алкохола с по-полезен метод за справяне със стреса.Тези упражнения изискват малки усилия, но носят големи предимства. Психотерапевтът Брайън Робинсън, който също е професор в университета в Северна Каролина и автор на книгата Chained to the Desk, обяснява, че нашата автономна нервна система включва два клона: симпатиковата нервна система (реакцията на стрес на тялото ни) и парасимпатиковата нервна система (почивка и реакция на организма ни). „Ключът е да намерите нещо, което можете да вградите в живота си, което да активира вашата парасимпатикова нервна система“, казва Робинсън. Кратките медитативни упражнения като дълбоко дишане или заземяване на сетивата ти в сегашната ти обстановка са чудесни методи за начало. Колкото повече правиш това, толкова повече активираш парасимпатиковата си нервна система, която „успокоява всичко и не само в момента“, казва Робинсън.
4. Ограничи губещите време дейности и хора
Първо, замисли се кои са наистина важните неща в живота ти. Този лист би бил различен за всеки, затова се увери, че той наистина отразява твоите приоритети, а не нечии чужди. След това, начертай граници, за да можеш да посветиш качествено време на тези по-приоритетни хора и дейности.От там нататък, ще бъде по-лесно да определиш какво трябва да бъде ‚отрязано‘ от графика ти. Ако даден имейл или ‚ровене‘ в мрежата губи времето ти, създай правило, което да те възрепятства от това. Това може да бъде изпълнено като изключиш имейл нотификациите си или отговаряш на няколко имейла наведнъж само в ограничени времеви прозорци през деня. Ако до момента безсмислено си сърфирал във Facebook или блогове за котки, докато е трябвало да вършиш работата си, опитай се да използваш софтуери като Freedom, LeechBlock или RescueTime. И ако откриеш, че времето ти е затрупано от по-малко конструктивни хора, намери начини да ограничиш дипломатически тези взаимодействия. Всяка сутрин разговор в ъгъла на офиса? Учтиво се извини и напусни. Напитки с колегите в нощта преди натоварения, важен ден? Откажи и се наспи добре. Съсредоточи се върху хората и дейностите, които те възнаграждават най-много.За някои това може да изглежда егоистично. "Но това не е егоистично", казва Робинсън. „Това е като метафората за самолета. Ако имаш дете, първо поставяш кислородната маска върху себе си, а не върху детето. ”Когато става въпрос за добър приятел, партньор, родител или служител, колкото по-добре се чувстваш ти, толкова по-добър ще си във всички тези области."
5. Промени структурата си на живот
Понякога изпадаме в убеждението, че навиците ни са твърдо установени. Погледнете живота си и се запитайте: Какви промени могат да улеснят живота ми?
Puder-York си спомня срещата с висша изпълнителна директорка, която в продължение на 20 години от брака си всяка вечер насрочва вечеря за съпруга си. Но тъй като по-високата заплата с по-взискателната работа, ходенето до магазина за хранителни стоки и ежедневното приготвяне на храна добавяха прекалено голям стрес в живота й моят отговор към нея беше:„ Може би е време да променим навика“. Изпълнителната директорка се притесни, че съпругът й може да се разстрои, но Puder-York настоя, че ако иска да намали стреса, тази структурна промяна може да постигне точно това.Затова вместо да се опитваш да направиш всичко, съсредоточи се върху дейностите, които цениш най-много. Делегирай всичко друго. Делегирането може да бъде печеливша ситуация, казва Стюарт Фрийдман, професор по мениджмънт в Университета на Пенсилвания. Фрийдман препоръчва да говориш с „ключовите заинтересовани страни“ в различни области на живота си – това биха могли да бъдат служители или колеги, съпруг или партньор в общ проект. Това ще им даде шанс да научат нещо ново и ще те освободи, за да можеш да отделиш вниманието си на по-високите си приоритети.
6. Започни с малки крачки. Изграждай постепенно.
Всички сме били там: диети, новогодишни решения, които забравяме до февруари. Същото е с баланса между професионалния и личния живот, когато поемаме твърде много твърде бързо, казва Брукс. Много от неговите клиенти-работохолици се ангажират с драстични промени: съкращават часовете си от 80 часа седмично до 40. Това е рецепта за провал, казва Брукс. Когато един клиент, който винаги е отсъствал от семейните вечери, се е заклел да започне да ги посещава, Брукс го съветва да започне с малки крачки. Така той започва с една вечер седмично. В крайна сметка, той започва да работи две-три вечери седмично.„Ако се опитвате да промените определен сценарий в живота си, започнете с малки крачки и ще усетите напредък постепенно.“, казва Брукс.
